Винаги ме е било страх от матури и за щастие успях да се отърва от тях! Системата на българското образование, която разиграва играта "тука има тука нема" по отношение на матурите реши в годината на моето завършване да няма такова животно.

Страх ме е разбира се защото "вярвам" истински в своята компетентност... Има една приказка - "Кат са знам къв инженер съм как да ида на лекар?!?"

Не вярвам в своята компетентност защото просто смятам, че системата по която се учех аз не можеше да ме научи на много. Разбира се имам и отчетливи спомени касаещи индустриалния меланизъм при Брезовата Педомерка, които спомени обаче се дължат на подхода на конкретния преподавател.

Какво ще се случи на днешната младеж, копнееща за реализация в реномирани университети, никои не знае. Дали този път като вдигнат кутийката от МОН под нея няма да има гъбено топче...

А матурите подготвени от мъдри хора са много полезно нещо. Те не правят нищо друго освен да поставят еднакво мерило за всички. Тъй-като не всички са получили образованието кореспондиращо на техните оценки  (примерно се моа) а така се пъдят можещите и знаещите!

Та страх ги е младите от матурата точно, както се страхувах и аз! За съжаление това означава, че въпросните млади изпитват огромно колебание относно представянето си на  общия изпит. Това пък значи, че някой не си е свършил работата, този някой иска 100% увеличение на заплатите си! Е аз питам защо? И не трябва ли самите учители да искат въвеждането на матури за да докажат качествата си чрез учениците си?

и това показва, че си мислеща натура.

Но това, че нямаш отговорите, показва, че ти липсва нужната информация - било защото в училище си правил други неща вместо да учиш, било защото си млад и има още какво да учиш в този живот. Ако изобщо осъзнаваш, че човек наистина трябва да се учи цял живот.

А може да си щастлив и изобщо без да се учиш. Което не е парадоксално, защото всичко в крайна сметка опира до съзнанието на човека, тоест до програмата, която е заложена в паметта му и която го управлява.