Новините са едновременно прекрасно и ужасно нещо. Без тях няма да знаем какво става "По света и у нас", няма да сме в течение какво е запалила запалката или пък къде има повече жертви във войната в Ирак или във войната по пътищата в България (за съжаление печелим убедително)! Новините и телевизията като цяло могат и да дезинформират. Има ситуации, в който два "фотошопнати" или инсценирани кадъра са готови да ни накарат да мислим в една или друга посока.

Как да четем между редовете?

Как да отделяме плявата от истината?

На кого да вярваме на запалката, на генералите, на Бареков, на бат ви Бойка, на доказания доносник Коритаров, на човека който вместо мозък има банкноти - Слави, на продуцентите, на режисираните "риалита", на лудите - на кой? Аз лично изпитвам огромни затруднения в открояването на достоверен източник на информация. Притеснителното в случая, е че се чувствам глупав или поне изглежда всички ме смятат за глупав.

Комуникациите в съвременния ни живот ни помагат да получаваме нереални новини в реално време. Аз лично поне десетина пъти съм бил свидетел на изкривено представяне на информация. Дали някой е имал полза от изкривяването на въпросната информация или просто става дума за некадърна журналистика -не знам. Знам обаче, че някои неща намирисват.

В следствие на цялото това дезинформиране хората спряха да се изслушват. Диалог липсва, той вече има две основни съставки - два монолога (разбира се когато говорим за приказки между два хуманоида).

Силно впечатление ми направиха вчера журналистите от сутрешният блок на "Канал 1" - задават въпроси не слушат отговорите. Получава се бръщолевене. Конкретния пример не си заслужава описването и амортизацията на клавиатурата.

Всичко това се пренася и в личните ни взаимоотношения. Говориш - не те слушат. Питаш - а ти е обяснено. Обясняваш - вече си обяснявал. За елементарни граждански права, който по правило ти принадлежат трябва да се молиш. До кога?

Аз лично не съм живял в годините без телевизия. Чудя се, проблемите в комуникацията между хората в "ерата на комуникацията" на какво се дължат? На самите хора (ние може би винаги са били коне с капаци неспособни да провеждат смислени диалози) или на възможността на определен кръг хора да ни дезинформират (този модел пък пренасяме в личните си взаимоотношения)?