В източно европейските страни футболните запалянковци притежават голям репертоар, чрез който изразяват радостта си.  

Понякога тази радост е свързана с неща, които се случват на терена. Например когато поддържания от тях отбор отбележи гол или постигне победа. Причина за радост могат да бъдат и други събития, например защитник е изчистил топката с балонен удар с цел бавене на времето в почти спечелен мач или някой е паднал със завидна артистичност за дуспа. Побоите долу на терена също могат да докарат местния запалянко до екстаз! Има случаи в, които феновете се радват и за неща, които не се случват на терена. Например на врага са му изгонили човек или още по готино са му вкарали гол.  

Поводите за радост са много, малко са обаче онези които са от чисто футболно естество! 

Но нека да разгледаме някои от най-често ползваните методи за изразяване на радостта на източноевропейски футболни фенове.

• Хвърляне на самоделни бомби – рисково забавление, често носи големи глоби на клуба в чиято чест самоделките са били взривени, още по неприятен е факта, че има случаи с фатален край в следствие на използване на въпросните самоделки!

Хвърлянето на самоделни бомби е свързано с последващо изтегляне с прибежки към горните редове на стадиона и порядъчен бой от органите на реда.

• Палене на димки – хвърлени на пистата димките биват бързо угасяни. За целта димките (Честит Димитровден на всички именници) се пускат сред самите фенове. Пускането на димките е свързано с невъзможност за следене на футболната среща, суматоха и образуване на концентрични кръгове от хора/запалянковци с геометричен център димящото пособие!
  
  
• Бой между фенове – по-особен израз на радост, не продължава повече от минутка две. Особеното тук е, че футболната среща остава далеч на заден план в сравнение с  битката по трибуните!
  
  
• Масово оплюване на – противников отбор, играч, треньор, собственик. Свързано е с неповторима лексика и изразни средства.
  
  
• Масово спускане по посока на гравитацията – този метод на радост обаче се ползва повсеместно.
  
  
• Масови срещи тип „определяне кой владее” даден град, село или паланка – такива се наблюдават и в Холандия!

Разбира се има и положителни страни на източно европейските ни нрави, що се отнася изразяването на радост по време на футболни срещи, за съжаление обаче (струва ми се) вредните са повече! 

Мачът вече започнал, публика и журналисти гледат това:
http://i38.photobucket.com/albums/e126/gamina1/cska/PA040076.jpg

Статията ми е инспирирана от прекрасните фенове на Бешикташ които след всеки гол на своите демек два пъти пускаха димки :)

Балканските фенове заедно с някой от латиноамериканските са най-добрите на света. Писнало ми е да слушам коментарите на разни гейове и дрисли, които са с по 2 мача в годината и ми говорят за поведение по трибуните и видите ли как било едно време в Англия, а сега как е. Балканците сме емоционални, отделно футболистите ни далеч не са най-качествените по обясними причини, затова поведението на феновете е обяснимо, бавенето на играта е обяснимо, мръсните номера и те. Сори, обаче съм балканец, няма да аплодирам финта на Роналдиньо, ще освирквам мръсното копеле щото ме дразни и разминава нашия стопер да речем като малка гара. И когато стопера му изджеластри една съм доволен, щото съм балканец и щото искам отбора ми да спечели. С 1:0 по възможност. Тук е момента да ми се включат там разни театрали и да почнат да ми обясняват как е някъде си. Как хората ръкопляскали и приемали загубите. Мамка му, сори, обаче явно съм прекалено тесногръд и задръстен балканец и не ръкопляскам на никой освен на своите.
Относно димките и бомбите - в секторите "А" и "В" на кой да е стадион в България няма димки и бомби. Като толкова ви притесняват, ходете там - зад вратата е за ултрас-феновете и като не ви харесва не ходете там. По цял свят е така. Добре отишли в ложата, където може да си ръкопляскате на удоволствие и след мача идиотски да заключите "И да паднем, и да бием... тралала"
Боят между фенове - здрав адреналин. Точка. Като не ви кефи, като няма с никой какво да делите, сектор "А" е за вас. Ръкопляскайте и се усмихвайте.
Противникът ме дразни, затова гледам да му навредя по всякакъв начин - физически и психически. Балканец съм, балканците затова са балканци, за да псуват. Англичаните имат тънко чувство за хумор.
Колкото до пътуването в провинцията, ех, няма как да знаете редови културни фенове. Няма как да знаете какво е да пропътуваш километри път, да идеш в град, който бегло познаваш, да кръстосвате улиците с фирмата очаквайки отнякъде засада. Не знаете и какво е на връщане да си мокър във влака/рейса, да делиш 1 сандвич и 3 цигари с 4 човека.

Бил съм в Сърбия, Хърватска, Румъния и естествено България на мачове. МНОГО СМО ЯКИ, както казват на Запад от Калотина. Другите да се е*ат в гъза.

P.S. Нищо против англичаните, просто някой хора си умират да ги дават за пример. През 70-те и 80-те бяха царе на терена, сега нещата се уреждат извън стадиона. И са много по-брутални отпреди. Запознатите знаят.

Виж сега,
в голяма част от случаите тези привички вредят на клуба, не на друг а на клуба...
3 срещи без публика и 3-та глуха за отбора върви после го съживавай...
Що се отнася до посещението на футболни срещи мога да ти кажа, че не си единствения който ходи по села и паланки да гледа неговите...
За англичаните си донякъде прав.
И като цяло текста не е писан с лошо а с усмивка!

Безспорно вредят щото ония пендели от ФИФА-ФУФА както казваше Юри Галев, направиха футбола в скъп театър на "Адидас", "Найк" и други там фирми.
Не съм си и помислял да намекна, че съм единствения, който ходи по села и паланки щото познавам поне 40-50 човека от моя отбор, който правят това най-редовно.
Забелязах, че текста ти е писан с усмивка, просто превантивно реших да откажа всички смешни критици, които щяха да се нароят и да ти зацапат хубавия постинг :)))))

Кажи сега, не се ли кефиш, че си балканец? Аз много, да речем като се съберем с чужденци и всички се натряскат като свине, а ние с горда крачка уцелваме вратата. Просто сме от тази част на Европа и сме специални.

Пич, през цялото време докато ти четох постoвете бях убеден, че си чорбар. Оказа се такъв.
Нещата които казваш са верни, който не иска да диша лайняната миризма на димката, да стои при семкаджиите.
Аз лично не се гордея, че съм балканец, но това не ми пречи да следвам отборът си навсякъде. Всичко е въпрос на мотивация и средства разбира се.
Но съм сигурен, че не знаеш какво е да пътуваш за всяко гостуване минимум 300 км., често да си в групичка от 10-20 души и най-рутинното от всичко е отборът да загуби поредния мач навън....
Тази мотивация трябв ада бъде изучена от психолозите.
Останалото е glory hunter-щина.

SUPPORT YOUR LOCAL TEAM