Иска ми се да напиша нещо кратко и съдържателно... То на кой не му се иска, но не става, поне при мен не става. С капацитета, който имам мога толкоз.  
Днес искам да ви разкажа една не чак толкоз поучителна история. Вървя си значи по улицата и чета вестник, не знам от къде придобих този вреден навик. Разбира се вървя по улицата защото по тротоарите има паркирали коли. Минава покрай мен  един чичко с микробус, очевидно е на работа. Гледа ме лошо и ме благославя. Ето вариантите, в които си представям да се развие ситуацията. Моя фаворит е вариант едно:
1. И аз го благославям и продължавам да се чудя как в любимия ми Тема Спорт са объркали срядата с четвъртък.
2. Изскачам пред бавно вървящия микробус за да защитавам честа си, правим шоу на минаващите. Хората се събират и започват да дават акъл.
    2.а Аз ставам и ме питат дали съм добре.
    2.б Той става и го питат дали е добре.
3. Не обръщам внимание на въпросния субект. Качвам се на колата ми, която е малко по долу и започвам да редя пешеходците.
....