Приятна съботна сутрин. Първи от сериозна поредица почивни дни. Решаваме, за обяд, да посетим китния ресторант намиращ се по пътя от София за Самоков - Златна Рибка. Само на няколко километра извън София, това място е отличен вариант за разнообразяване. И до тук всичко изглежда на ред и щеше да е наред ако не беше кухнята на въпросното заведение.
    Ето как точно се развиха събитията около злощастния ни обяд.
    Поръчката:
    4 Бири :) (да уточня малки бяхме с кола)
    Пържени и задушени картофи.
    Салата морски дарове.
    Шкембе чорба.
    Рибена чорба.
    Признавам грешка, голяма грешка бе салатата от морски дарове - разбира се едва ли мога да очаквам пресни калмари във въпросната салата. Проблема дойде от вкуса на въпросните морски дарове, вкус на ... не знам на какво точно, но по скоро нещо, което ще започне да организира собствена еко система и форми на живот. След като сервитьора помириса въпросната еко система се опита да ни обясни че така миришела рибата?!


    Пренебрегнахме случилото се и зачакахме останалата част на поръчката си. По стечение на обстоятелствата съм работил като готвач, освен че супите дойдоха претоплени на микровълнова, аромата, който излъчваха бе неповторим. За щастие картофите бяха ядливи, но на нас вече не ни се консумираше нищо. Хубавото е, че поне салатите не ги включиха в сметката, не бяхме и в настроение да си търсим по натам правата. Просто никога няма да се върнем там.
    Не мога да разбера собствениците на подобен вид заведения! Не им ли се печелят пари? Трудно ли е да имаш прясно меню (ако ти е трудно намали си менюто)? Контрол ли няма?! Служителите ли са мързеливи или не струват?! Незнам! Но скоро кракът ми няма да стъпи в това заведение!