Имам ужасно вреден навик да си предизвиквам главобол - истински, изпиващ, поглъщащ главобол.

    Имам си една точка, която държи да ми напомня, че главата ми не е паднала ами напротив седи си там и не измисля нищо ново :) Тези дни пристъпите ми на мигрена се възобновиха и сега ме чака седмицата на забавленията. Разбира се има си и своите плюсове а именно когато болката спре. О да, тогава света става по-хубав и учтив и най-малките неща ти се струват хубави. После идва умората - истинска умора, не като тази след работа по 8 часа на ден с екселски таблици, да не като а нея, а пълноценна умора. От нея  заспиваш веднага без да пресъздаваш на ум части от отминалия ден. Бебета не спят толкова добре. 

    За мое голямо съжаление не съм единствения човек с подобни проблеми. Столична голяма община например, явно вече две години я боли главата. И между пристъпите оправят дупки там където няма дупки, гонят призраци и се обиждат на комунисти.

    Дано скоро им мине тази болка. Дали ще помогнат изборите? Едва ли! Но следвайки личния си пример знам, че все някога ще и "мине главата" на общината. И най-накрая ще свърши нещо истинско та дори и малко.  След което ще поспи  и ще се възроди нова, мощна, растяща но не старееща и ще започне да полага реални грижи за своите деца (данъкоплатци).

    А може би след като това стане нейният пример ще последва и държавата!